С редки изключения всеки, който идваше в славното балканско село Грънци, било да похапне от прочутото кисело мляко в глинено гърне, било да получи полезен съвет или обнадеждаващо напътствие, довтасваше по добре познатия стръмен, но изрядно поддържан планински път. Сега обаче неочакваните гости бяха избрали да хванат Клиничната пътека.

Лесно ще се досетите, Клиничната пътека нямаше нищо общо със здравеопазването. По-точно казано, единственото общо между тях беше, че пешеходният туризъм укрепва здрав дух в здраво тяло. И толкоз. Зевзекът, кръстил точно така пътеката през чукарите, вероятно е имал предвид, че тя е толкова стръмна, та не знаеш дали изобщо някога ще смогнеш жив да я извървиш, преди да каталясаш и да се откажеш.

Пришълците в бели престилки наистина имаха вид на каталясали туристи. Колкото пътеката им беше взела дъха, толкова и внушителната, продълговата метална кутия, която шестима от тях мъкнеха на рамо ги беше порядъчно омаломощила. Пришълците обаче не се предаваха и определено не даваха никакви признаци, че могат да се откажат насред път.

Колоритът на групата допълваше една червендалеста леля на средна възраст и с понапреднали килограми, която крачеше встрани, като за по-голяма стабилност по камънака тя се подпираше на масивен бастун от яко дърво. Същият този бастун служеше не само за помощно средство в планинските условия, но и за утвърждаване на авторитета ѝ пред носачите в бели престилки, които, щом забавяха ход, се налагаше да опитат здравината на съоръжението в ръката на червендалестата леля. Така не оставаха никакви съмнения, кой е шефът.

Затова, когато групата пристигна на площада насред славното балканско село Грънци и невинните данъкоплатци с огромна почуда видяха, че странният метален предмет е истински медицински скенер, те без колебание се обърнаха именно към дамата с бастуна:

– Добре дошла, ти, както изглежда, си Здравната реформа, но защо мъкнете този скенер по урвите? Ние скенер отдавна си имаме.

– Точно такъв баш нямате – отвърна троснато Здравната реформа и потропа върху капака на скенера.

Отвътре се чуха глухи стенания, прекъсвани от молба за помощ с изнемощял бабешки глас.

– Я, по-тихо! – властно изрече Здравната реформа и пак тропна с бастуна по ламарината, този път доста заканително. – Ако не беше забравила паролата, отдавна да си навън. Сега ще мълчиш!

– Защо тормозиш бабата? Или са ти възложили да намаляваш бройката на пенсионерите? Дефицита в пенсионния фонд така ли оправяш? – възмутиха се невинните данъкоплатци.

– Нищо подобно! Ние винаги се грижим за бабите, но сега нещо се обърка и точно тази баба не можем да я извадим – взе да обяснява Здравната реформа. – Най-вероятно е сбъркала паролата и компютърът на скенера дал на късо.

– Във вашия скенер с парола ли се влиза?

– Не, влиза се с електронна здравна карта. С чип!

– С чип? Като в банкомат?

– Точно така! Внасяш си парите за здраве, зареждат ти чипа и, ако редовно си плащал, пъхаш се в скенера да ти разглеждат съставните части. Ако пък си забравил някоя вноска, няма излизане.

– Е, как така? – чудят се невинните данъкоплатци.

– Ами, ей така! – компетентно отвръща Здравната реформа. – Нарича се двойно осигуряване, че много тарикати се навъдиха напоследък. Кой платил, кой не платил, ходят при някакви хакери да им магерят чиповете и успяват да минат метър. Затова измислихме тази хватка с паролата.

– Нещо като „Сезам, отвори се!”?

– Точно тъй. Паролата получава само онзи, който си е платил. Толкова е сложна, че никой хакер не ще я разгадае. Влиза тарикатът в скенера, мисли си, че ни е надхитрил и остава безкрайно изненадан, като не може да излезе. Той хитър, ама и ние хитри. Казвай паролата! Забравил я бил. Като си я забравил, дай телефона на жена си, ще ѝ се обадим да ти плати здравните вноски, а щом дойде с платежното тук, веднага те пущаме. Страхотна система! Е, на това му се казва реформа, нали?

Цъкат с езици невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци и не могат да повярват, колко са напреднали софиянци в здравеопазването. И все пак гложди ги един въпрос:

– Хубаво, де, като ви е толкова страхотна системата, какво прави горката баба вътре? Нали за пенсионерите плаща любезната ви държава?

– Бабешки работи! – отвръща Здравната реформа. – Объркала паролата, компютърът решил, че искат да го измамят,блокирал и ни напред ни назад. Как ли не се мъчихме, не ще и не ще. Добре някой се сети, че тук при вас има един факир на техническите науки, който всичко оправял. Затова сме се домъкнали, че ако почне бабата душа да бере, има да ни носят роднините по Страсбург, ще ни сринат рейтинга като едното нищо.

– Доколкото разбираме, чакаш нашият човек да ти даде вярната парола?

– Точно така.

– Ами, опитай тогава тази: Varvi_po_diavolite!

Паролата се оказа като „Сезам, отвори се!” и бабата, още замаяна, но с усмивка на лице изскочи пъргаво от скенера. Докато успеят да ѝ се нарадват, невинните данъкоплатци така и не разбраха, как Здравната реформа се беше изнесла на бегом надолу, за по пряко по Клиничната пътека. Ще си потроши краката от бързане. От универсалната парола ли се бе стреснала, що ли? Но видимо нямаше намерение да се връща по тези места.

Оттогава по традиция в славното балканско село Грънци вече е забранено на бабите да замръкват в скенера. Ей, така, за всеки случай…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ