Невероятен резил! А тъкмо Независимата съдебна власт твърдо бе решила този път да се омъжи по любов. За венчавката си бе избрала славното балканско село Грънци, където, както се знае, на любовта още не е ѝ е минала модата, противно на всякакви съвременни тенденции. Така уважаваната от всички останали власти дама, вместо да ѝ пробутват поредния брак по сметка, беше се престрашила сама да си избере другар в живота. Най-неочаквано обаче всичко взе, че тотално се обърка. Но нека караме подред.

С достатъчна степен на сигурност би могло да се твърди, че Независимата съдебна власт, за която не върви да се каже, че е с лековато поведение и в никакъв случай с лекомислен нрав, нямаше късмет с брачните партньори от прокуратурата. Определено не ѝ вървеше. Първият, с който я сватосаха се оказа с македонски нрав и откровен гуляйджия, вторият си беше направо побойник, третият за цели седем години така и не се разбра бива ли го, има ли го изобщо или не, а за четвъртия още в началото му пуснаха клюката, че го били избирали читатели на приключенски романи за индианци и тази клюка изначално му съсипа авторитета, макар да е повече от неправдоподобна. Няма как читатели да сгодяват когото и да е със съдебната власт. Тя затова е независима, нали?

Затова този път Независимата съдебна власт твърдо реши да прояви характер, направи се, че изобщо не чува съвети отвън и с чиста съвест обяви на всеослушание– Сама си го избрах! Което си беше неподправената истина. От фактологическа гледна точка, разбира се.

Тук е задължително да се направи и още едно разяснение. Както във всяко свое начинание, така и в тънкостите на сватбарския мениджмънт невинните данъкоплатци от село Грънци бяха проявили изключителна изобретателност и не след дълго славата им се беше разнесла по съседните землища. Уж на шега в началото започнаха да шият булченски рокли. Но тези рокли толкова се харесваха на младоженките, че шивачките едвам смогваха на поръчките. После им светна, защо пък да разкарват булките насам натам за проба, не е ли по-добре младоженецът да си доведе избраницата за седмица на балкански въздух, докато ѝ натаманяват фустите и воалите? Накрая от само себе се роди идеята за комплексно обслужване на място – веднъж като се престрашиш, докарваш си годеницата, а докато шивачките я обличат като принцеса и фризьорките извайват прическата, имаш достатъчно време за финален размисъл далеч от градска шумотевица и интриги, преди да хлопне печата върху брачното свидетелство под акомпанимента на местната духова музика. Истински сватбарски ол инклузив!

Този път стана точно обратното – булката доведе младоженеца при шивачките.

Нататък започва същинската част от тази невероятна история, за която из Софийско продължават озадачено да цъкат с език.

Независимата съдебна власт, същинска Темида, слязла от стената на Съдебната палата,  крачеше достолепно по тихата уличка в славното балканско село Грънци. За да не стъпи накриво по калдъръма, тя предвидливо бе свалила фирмената превръзка от очите си, но едва ли някой би я упрекнал по тази причина в липса на безпристрастност, защото въпреки неравния терен успяваше със завидни умения да запази равновесието на везните в дясната си ръка. Още по-забележително беше, че вместо меча на възмездието, с лявата ръка бе подхванала напет момък с буйна, непослушна коса. Момъкът следваше почтително стъпките на дамата, като от време на време похлопваше по камънака с една добре излъскана бейзболна бухалка.

Този ще е новият прокурор, помислиха си шивачките, щом зърнаха приближаващата към ателието им двойка. Отдалеч си личи, най-сетне случи госпожата. Едно, че тукашните шивачки имаха точно око, второ, бяха си по природа досетливи и трето, върволицата от бъбриви клиентки вече им беше донесла, какви клюки се разнасят напоследък по Софийско. Но шивачките умееха да бъдат дискретни, затова, след уважителното „Добре дошла!”, само между другото попитаха:

– А, къде ти се е дянал мечът на възмездието?

– Нещо взе напоследък да ръждясва, та съм го оставила да го поизлъскат, а дотогава, ей този юнак, гдето съм си го харесала, ще се справи с бухалката – детайлно обясни Независимата съдебна власт на смаяните шивачки.

– Но нали щеше да се венчаваш за прокурор? – любопитно запитаха шивачките.

– Точно така.

– За какво му е на прокурор бухалка, нали възмездието друг трябва да го раздава?

– Да, но всява респект. Знаете ли, през колко инстанции трябва да се мине, докато се дотатрузим до възмездието? С бухалката процедурата се динамизира.

– Как така?

– Ами ето как – всички се питат, защо съм си избрала точно този скромен младеж? Избрах си го по неоспорими заслуги. Единствен той успя да се справи с бабите, които най-нагло продават магданоз на тротоара без съответното разрешително. Само като усетиха накъде върви работата, бабите набързо, без много приказки се пръждосаха. И данъчната система укрепна.

Шивачките иначе не бяха от плашливите, но след толкова аргументирано разяснение, предпочетоха повече да не задават допълнителни въпроси от областта на динамизираната юрисдикция. Поканиха щастливата двойка в ателието, предложиха на дамата да се настани удобно в креслото, докато момъкът остана прав, подпрян авторитетно на своя правосъден инструментариум. Попитаха ги как предпочитат кафето, Независимата съдебна власт си каза предпочитанията, после остави забележителните си такъми встрани и се почна, ей така, от нищото и за няма нищо, напоителен разговор, какъвто само жените го могат. Но точно когато раздумката взе да клони към няма свършване, което си е напълно в реда на нещата в дамско общество, главната шивачка мина към деловата част:

– Все пак какво ще си избере булката? Ех, само каква рокля ще ви стъкмим! На девойка ще замязате. Никой няма да заподозре, че не ви е за първи път под венчило.

– Статутът ми не го позволява. Дори при такива важни събития от личен характер, длъжна съм да бъда с тоалета на Темида. Много специална поръчка съм дошла да ви възложа. Отдавна ви се носи славата, а ще се справите ли с една тога за сватбата на прокурор?

– Как няма да се справим! За нас това е фасулска работа, тога лесно се крои, ако пък не намерим подходящо парче плат, ще клъцнем два метра от завесата на самодейния театър. Няма и да забележат. И десенът е същият.

Шивачките се подсмихнаха дяволито, разшетаха се из селото и скоро почнаха да кроят тогата за младоженеца. От време навреме взеха да задават по-детайлни, строго професионални въпроси:

– Тук, отвътре да пришием ли една закачалка за бухалката? Иначе все в ръката трябва да я въртиш.

– Разбира се.

– А едно тайно джобче от другата страна?

– Може.

– Добре, него ще го направим с цип, благодарностите на признателната общественост трябва добре да се скътат, хора сме.

– Така е, всекиму се случва. Нека бъде с цип.

– Освен това предлагаме устройство за изглаждане на всякакъв конфликт на интереси в компект с антирадар за заглушаване на нездравословен медиен интерес.

– Супер!

– Накрая, какво ще кажете тук да пришием едни слушалки за връзка с останалите власти? Нали от опит знаете, че властите, когато са разделени се чувстват ужасно самотно. Научихме, че сега по Софийско вече щели да си обменят ценни мисли. А как да го правят, като не се чуват? Друго си е, когато ти кажат, кого да опраскаш и кого да подминеш, нали?

– Слагайте, слагайте! – Независимата съдебна власт, или се правеше, или наистина не разбираше накъде бият шивачките. Но определено последното подмятане я постави нащрек.

Малко след това дойде скандалът. Главната шивачка съвсем ласкаво се обърна към младоженеца:

– Млади момко, докато изтракаме последния тигел, що не отскочиш до фризьорския салон да ти махнат този буен перчем, че никак не е в тон с бухалката?

– Аз съм прокурор! Аз да не се съм мутра, че да ме стрижат нула номер! – избухна младоженецът и повлече към изхода булката с едната си ръка, в другата за всеки случай не изпускаше добре излъсканата бейзболна бухалка. За везните на Темида никой така и не си спомни, дали са се разбалансирали.

Заминаха си и не се видяха. Резилът си остана за шивачките. Като не внимават какво им плещи устата, хак да им е!

Оттогава досега, всеки път, когато дойде ред Независимата съдебна власт да се сгодява с прокуратурата, заобикаля отдалеч славното балканско село Грънци, защото там ни се водят, ни се карат, а най-вече нищо не разбират от модерна юриспруденция…

(Епизод от продължението на книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Рисунка: Кирил БОЖКИЛОВ