В една мразовита ноемврийска привечер,  пред общината в славното балканско село Грънци изневиделица се появи необичайно, по старовремски облечена жена. Впоследствие, когато тази история се разчу, педантични изследователи откриха в прашасалите томове* на миналото точното описание на странничката: “около шейсетгодишна, висока, кокалеста – мъжка на вид”. Но в дадения момент никой още не й бе обърнал особено внимание, докато самата тя не похлопа на кметските порти.

–         Хелоу! – провикна се жената, когато видя силуета на Кмета да се очертава на прозореца.

–         Добра вечер! – отвърна Кмета, искрено учуден от другоселския поздрав. – От Лондон ли пристигате? – попита учтиво той, но после се взря и буквално извика – Не може да бъде! Та това е баба Илийца! Баба Илийца от Челопек! Как попадна тук?

–         Изхвърлиха ме скоропостижно от читанките. Станало било тясно и можело вече без мен. Била съм им скучна, не било модерно за четене. Вместо да си губят времето с мен, децата трябвало да учат компютър и да ходят на английски – изреждаше с нескривано огорчение баба Илийца.

–         Ти затова ли поздравяваш като англичанка?

–         Не, реших, че вече сте си направили цивилизационния избор, та затова. Нали през този живот, какво ли не съм видяла. Веднъж трябваше турски да се учи, после немски, подир немския руски, сега пък английски. Само не знам твоите внуци как ще се оправят с китайския, защото едва ли ще им се размине…

–         Чакай, чакай – прекъсна я Кмета – не можеш да ме убедиш, че ще изхвърлят точно теб, прочутата баба Илийца от читанките, само за да си нагласят хорариума с английския.

–         Нали ти казах, не било модерно за четене. Разни непознати думи – чардак, катанец, комита…Питат децата, а няма кой да им обясни. Опитвали с комикси, там е без много приказки, ама не станало. Къде къде по-интересни комикси имало. После един обещаваше, че щял дивиди да ми прави, но само с обещанието си остана. Ей, така е, като излезеш от мода.

–         Все си мисля, че нещо криеш от мен – Кмета интуитивно налучкваше, че баба Илийца или му спестява някои важни неща, или самата тя не е наясно.

–         Честен кръст! Само това ми обясниха, като ме изхвърлиха от читанките.

–         А случайно да са ти намеквали, че като си откраднала заключената на пристана ладия, ти всъщност си извършила углавно престъпление, с което даваш лош пример на подрастващите и уронваш авторитета на правовата държава?

–         Но аз, не съм крала никаква ладия – смути се баба Илийца – исках само да помогна на онова момче, комитата, тръгнало за християнска вяра курбан да става!

–         За теб може да е комита, сега е популярно да се нарича терорист. Участвал ли е в незаконно завземане на пътнически кораб? Участвал е. Искал ли е да събаря властта на султана? Искал е.

Баба Илийца от Челопек слушаше страшно смутена обясненията на Кмета. Не можеше да повярва на ушите си. Винаги си бе мислила, че добрина е сторила в онази злокобна нощ край Искъра. А ето, че сега всичко изглежда далеч по-иначе. Накрая се престраши и смело рече:

–         Момче, след като такъв грях съм сторила, защо не ми дадете, как му казвате сега, а, да, политическо убежище? Поне във вашите читанки да остана. Нищо, че не съм модерна.

–         Нямаш проблем, бабо Илийце! – отвърна й Кмета – Ние затова сме славното село Грънци, защото хем не се плашим да сме демоде с пълни читанки, хем сме на ти с компютрите. Впрочем, ако имаш мерак, може и ти да си початиш…

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

*За повече подробности любителите на архивни текстове могат да се обърнат към: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5163&Level=2

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )

Снимка: Васил ТАНЕВ