Как ги зарязахме цигарите

Вероятно не всички са така добре запознати с множество детайли от вълнуващата и поучителна историята на славното балканско село Грънци, затова  може да не знаят, че докато съседите им се офлянкваха да преговарят за влизане в Европейския съюз, грънчани с няколко брилянтни дипломатически хода принудиха Брюксел да сключи с тях сепаративен договор и така станаха европейци с необходимата тапия.

Още не беше успяла прогресивната общественост по Стария континент да се нарадва на знаменателното събитие и чиновниците от Брюксел взеха да си показват рогата. Явно не можеха да простят, че ги прекараха. Не успяха даже едно хубаво да препитват по преговорните глави, нито да заплашват с мониторингови доклади и изобщо, най ги беше яд, че изтърваха момента навреме да щракнат предпазната клауза. Сега беше дошло времето да си го върнат тъпкано на опърничавото село.

Започнаха с акциза върху цигарите.

Имало някаква си там европейска директива – щом са цигари, уважаемата Държава е длъжна без много да му мисли да ги обложи с такъв акциз, че свят да им се завие на пушачите.

Като начало чиновниците бяха достатъчно любезни да напомнят, че пушенето си е скъпо удоволствие. Който толкова държи да пуши, нека бъде така добър и достатъчно възпитан да си бръкне по-дълбоко в джоба, допълваха ехидно от Брюксел. Не може, твърдяха дебелите чанти, вашият пушач от село Грънци да се трови с по-евтини цигари. Я вижте, колко по-изискано се трови нашият, след като надлежно си е платил акциза, изпълнил дълга си като съвестен гражданин на многонационалното ни семейство.

Не обичаха невинните данъкоплатци да им се дава акъл – имаха си достатъчно. А още по-малко обичаха някой да им дава тон на живота. Но какво да правиш, европейски ангажименти. Обещаха си занапред да отварят очите си на четири, като подписват, и тряснаха цялото пушещо съсловие в славното балканско село с един солидно аргументиран акциз.

Пушещото войнство отвърна, както подобава в такива случаи, и единствено заради все още слабото познаване на местното наречие в кулоарите на общия европейски дом не се стигна до крупен дипломатически скандал с непредсказуеми последствия.

Така чиновниците си тръгнаха удоволетворени от учудващата сговорчивост на село Грънци. А Държавата вече потриваше ръце за набъбналите приходи от акциза. Ех, как само ще си ги похарчи!

Потрива ръце Държавата, чака ден, чака два, а приходи не идват. Не може да бъде! Пушат контрабанда?

Праща Държавата изпечени инспектори. Проверяват. Бандеролът си е лепнат на мястото. С холограма. Няма лъжа, няма измама!

И чак накрая инспекторите се взират в надписите върху цигарените кутии. Застинаха от ужас.

“Благодарим ти, че осигури рахата на Държавата” – пишеше с ярки червени букви, там където обикновено стои застрашителният надпис за вредата от тютюна.

Грабнаха друга кутия. Нова изненада: “Сърдечна признателност от доблестните депутати”.

На третата: “Правителствената коалиция сплотено разчита на теб”.

На четвъртата: “Независимата съдебна власт безкористно те приветства”.

Имаше и по-битови послания: “Ти пак субсидира симпатягите от топлофикацията”, или “След твоята покупка, КАТ минава само на заплата”, а дори лиричното откровение “Всяка втора цигара изхранва очарователната администрация”.

Как вървят продажбите, питат шашнатите инспектори. Никак не вървят, отвръщат будкаджиите, съвсем спряха, жив пушач не остана по тукашните места. Явно им омръзна Държавата да ги муфти.

Неописуема тъга налегана изпечените инспектори. Дано само не се разчуе, молеха се те.

Но май вече се е разчуло. В момента славното балканско село Грънци посреща делегация за обмяна на опит от Световната здравна организация…

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )