Как в село Грънци научиха наглеците да не пощипват банките – Пролог

(Рок-оперета в три действия, пролог и кратък епилог)

„Ако някой си мисли, че един политик има по-малки възможности от един банкер, значи не е в час.”

Ахм. д’Оган

Пролог

Банката се държи нежно и налива снага

Историята е толкова стара, че ако не са бабите в славното балканско село Грънци да я разказват на внуците си, отдавна всички ще са я забравили. Та как иначе, на всеки би му се искало да забрави онези времена, когато банките работеха като прахосмукачки.

Минаваш покрай Банката. Отпреде ѝ преметено, даже излъскано, ни кал, ни хартийка от бонбон няма да се въргаля по плочите. Стъклата лъщят. Огледало! Понечиш да се видиш как изглеждаш в широките като витрина очи на Банката, поразкършваш рамене да си наместиш сакото, придърпваш нагоре  панталона малко да се поопъне, оправяш си прическата. И тъкмо да си продължиш обнадежден по пътя, Банката взема, че те заговаря.

Толкова непринудено те заговаря, сякаш се познавате открай време и само е чакала сгодния момент да ти се изприкаже:

– Здрасти, скъпи! – ласкаво те заковава с толкова очарователен глас, че чак греховни помисли ти изпълват главата в първия момент.

– А, само това не – отвръщаш предпазливо – Да ги нямаме такива! Аз за тези работи пари не давам!

После се оказва, че несправедливо си нарочил дамата. Откриваш в тона и подхода ѝ нескривана загриженост. Разговорът без да щеш потръгва:

– Що така ти е опърпан панталона? Виж колко кал е полепнала по крачолите! По гърба ти даже е стигнала! Къде си ходил, бе човек?

– Къде да ходя? На работа ходя. И на отиване, и на връщане, все ще се случи да стъпя в някоя локва или, я автомобил ще ме напръска. Локви колкото щеш.

– А-а-а, работиш значи. И сигурно добра заплата получаваш?

– Чак добра, не бих казал, но не обичам да се оплаквам.

– И правилно! – заключава Банката. – Щом я получаваш, какво да се оплакваш – продължава тя насърчително и свойски започва да четка полепналата кал по сакото ти. – Знаеш ли, това сако, май му е минало времето. Защо не си вземеш ново? Виж как се е износило на лактите?

– Обещал съм за Нова година точно сако да си подаря – отвръщаш само и само да се отървеш от обятията на Банката, която уж те четка, а вече те е прегърнала през кръста с мерака на вдовица.

– Каква Нова година, скъпи! Знаеш ли, че докато я дочакаш това сако съвсем ще е свършило курса! Заплата получаваш, редовно я получаваш, което си е цяло постижение, седнал си да чакаш новата година. Що не влезеш вътре да ти оформим едно кредитче? Хем още сега ще се прибереш вкъщи с ново сако, хем докато се усетиш и ще си ни го изплатил. Няма лъжа, няма измама! Ако пък проявиш още малко решителност и с панталон ще те уредим. Виж само твоят на какво е заприличал!

Докато се усетиш и Банката те е намъкнала вътре, без да те пита повече. Измъкнала е от джоба ти портфейла. Уж да ти провери имаш ли лична карта, но докато я търси, вече е разгледала цялото съдържание и преброила банкнотите.

– Кой носи така пари кеш! – изведнъж възмутено възкликва Банката. -Подпиши тук, веднага ще ти дадем кредитна карта. Нищо не ще ти струва. Модерен човек си все пак. С ново сако, даже и нов панталон като бонус, може ли без кредитна карта?

Чувстваш се дълбоко засрамен, че чак толкова си изостанал от модерните форми на живот. Подписваш и тутакси ставаш горд собственик най-напред на ново сако, после на нов панталон като бонус и туряш в джоба чисто нова кредитна карта, на която само ти, и никой друг!, знаеш ПИН-кода. Какви ли не чудесии били измислили финансистите, само и само да ти угодят!  Оттук нататък и новите обувки са ти в кърпа вързани. Да не говорим, колко ще се зарадва жената на пералнята, която суши, простира, даже глади,  на тенджерата, която сама готвела и преди всичко на коженото палто, което няма как да ти се размине. Стига да не я изпреварят децата с техния внушителен списък. Направо си е далавера!

Банката те изпраща по живо, по здраво, потупва те за изпроводяк по рамото и заговорнически ти прошепва:

– И хубаво си помисли за Нова година, какво все пак ще си подариш. Останалото е наш проблем.

Няма да мине много време, ако не на първата Нова година, най-късно до следващата разбираш, че точно проблемите са се струпали при теб. Докато далаверата всъщност се е отправила към Банката. Но вече си изтървал всякакви срокове за контестация, та даже и не помисляш да се оплачеш. Друг е въпросът, че няма и на кого. Затова си траеш, докато Банката си се подхилва ехидно зад гърба ти, потрива самодоволно ръце и похотливо се оглежда за следващия клиент, към когото ще се обърне с нежната, прелъстяваща дума „Скъпи!” ⃰

Така си я караха невинните данъкоплатци от славното балканско село Грънци. Уж само хвърляха по едно око пред витрината, колкото за да си оправят фасона, а Банката, усетила, че им е слаб ангелът, само това и чака. Засуче кръшна снага, занарежда едни съблазнителни приказки, разчовърква заспали мечти, сваля ти една по една звездите от небето и ти ги поднася в шепите си, така че само остава да се протегнеш и да си ги вземеш. Днес една звезда, утре друга, после трета. Завърти ти главата и заживяваш безметежен меден месец до времето, когато не почваш да се усещаш, че си сключил брак по сметка с прахосмукачката.

Как го прави това Банката, не е много ясно. Фактът обаче си е факт – пукнат лев не оставя незасмукан, още не си се обърнал и банкнотите изчезнали. Да оставим това, ами и на монетите не прощава. Но най-боли, че преди два пъти в месеца си ходил в касата при Усмихнатото Ленче да ти брои аванс и заплата. А тя, каквато си е весела, ще ти оправи настроението, дори да си получил по-малко отколкото си очаквал.

А сега, няма я касата, няма я и Ленчето. Тикнали са ти в ръцете някаква пластмасова измишльотина с чип, заставаш пред облещения банкомат, който, ако благоволи да работи точно когато си решил да го навестиш, прецежда през стиснатите си челюсти само няколко банкноти за харчлък. Стига ти толкоз! След месец, заповядай пак! И най-нагло, вместо с език ти се изплезва с някаква бяла хартийка. Само като прочетеш, какво пише на нея се хващаш за главата. Иде ти дори да си я блъснеш в банкомата, но Банката снима всеки с камера и, а-ха е засякла недоволен клиент, веднага го включва в черния си списък. И после няма карта, няма и пари! Да не говорим, ако посегнеш на бой, какво рискуваш да ти се случи. Можеш само да теглиш една майна на финансовата система. Поради масовия характер на явлението, Банката се бе отказала да записва изреченото пред банкоматите. Опитът ѝ бе показал, че малцина се въздържаха от коментар, но разнообразие в изразните средства нямаше никакво. Все майки споменават. Да бяха си плюли в устата, нямаше да са така единодушни.

И още дълго щял да си тлее стаеният конфликт на невинните данъкоплатци с банкоматите, докато не се случила въпросната история, за която в началото стана дума.

Дали заради безкрайно стиснатите улични машинки, дали заради друго, но по същото време Банката започнала съвсем видимо да затлъстява. Все по-трудно се побирала в дрехите си. Чак месата и започнали да преливат. Но това никак не я смущавало. Гласът ѝ оставал все така ласкав и съблазнителен. А кандидати да се огледат във витрината не липсвали.

Тогава в славното балканското село Грънци се появили Апашите…

Следва – Първо действие – „И Апашите си я харесаха”

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

⃰„Клиентите са ни скъпи!” Мнозина още си спомнят тази реклама. Коя ли ще да е била банката? – Б. а.

(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )