(Рок-оперета в три действия, пролог и кратък епилог)
„Ако някой си мисли, че един политик има по-малки възможности от един банкер, значи не е в час.”
Ахм. д’Оган
Първо действие
И Апашите си я харесаха…
Дявол знае, откъде в славното балканско село Грънци изникнали Апашите. Даже дълго се бил водил спор, кой първи се е появил – те или Банката. Едни казват, Банката, други твърдят Апашите, но, оказва се, че никой не бил запазил точни спомени. Така и си останало да битува мнението, че където има банки има и апаши. Както и обратното мнение, че където има апаши, няма начин да не се появят банки. Но това си е като безкрайния спор за възникването на яйцето и кокошката.
Апашите веднага обърнали внимание, че колкото по-малко пари пущат банкоматите, колкото повече ругатни отнасяли, толкова по-напращявала снагата на Банката-майка. Зорко око имали тези Апаши! И аналитичен ум, не можело да им се отрече.
По други места, Апашите са джаста-праста. Едно стоманено въже, два винкела, джипка, а най-добре трактор, връзват банкомата и го теглят през площада докато миряса. В повечето случаи охраната предвидливо е отишла по малка нужда. Дали защото е видяла винкелите, или са ѝ обещали да не останат съвсем капо, в случая няма принципна разлика. Защото изненадата идва, когато изкормят жертвата. От стиснатите банкомати много не можеш да очакваш. Търбусите им полупразни. Що да ги пълни Банката, след като е предвидила да не пущат по много? Логика! Раздадат си джаста-праста апашите по някоя друга хилядарка, разплатят се за логистиката и накрая едвам стигнат парите за хубав купон в Студентския. Срам за гилдията!
Апашите, настанили се в славното балканското село Грънци, били от друга категория. Професионалисти отвсякъде! Задигането на банкомати го имали за най-елементарно джебчийство. Като занимание за подрастващи, с което се калява характерът за бъдещите по-сериозни изпитания в избраното нелеко поприще.
От продължителното пребиваване по тукашните места Апашите били прихванали от най-ценното качество на местното население. Умението да се мисли, преди, а не след като се почне каквато и да е работа.
Най-напред огледали хубаво Банката отвсякъде. Ако някой предполага, че са почнали от сградата, много наивно разсъждава. Истински обир на банка се прави, като първо ѝ разкриеш спатиите и чак тогава мислиш откъде и как да ѝ измъкнеш парите. Разкриеш ли ѝ веднъж спатиите, считай, че половината тунел до трезора си го прокопал. А може изобщо да не ти се наложи да копаеш. Но това го знаят само баш майсторите.
Тънката работа била, че на Банката спатиите с просто око се забелязвали, Достатъчно било да се надзърне в домовата ѝ книга, или как там и казват банкерите, за да се видело кой влиза и излиза, кой колко е стоял и при кого е ходил. А домовата книга се пише на ръка, не можеш я фалшифицира, но затова пък лесно можеш да я преснимаш. Втора заплата на портиера и работата опечена.
Зачел се шефът на Апашите в домовата книга и се хванал за главата. Симеон Радев трева да пасе. Строители на съвременна България! В профил и анфас. А казват, че по Софийско не можел да се намери консенсус. Тинтири-минтири! Такъв консенсус, че цялата конституция на пазарната икономика могат да променят из основи. Тук ще избързаме само да кажем, че всъщност те са си я променили за себе си, но публиката още не била разбрала. Или по-точно разбрала с голямо закъснение, чак когато Строителите се изпокарали. Подробностите обаче оставяме за малко по-късно.
Що щат Строителите в село Грънци, иди та ги разбери? Няма да е заради чистия балкански въздух, или за автентичното кисело мляко в гърне. По-вероятно Банката да им е харесала, щом първо там са се отбивали. Те поначало са си такива. Харесат си някоя банка и докато не ѝ се нарадват докрай, няма пущане. Не, че на останалите банки не се радват, но на тази, която са си заплюли се възторгват с цялото си сърце и душа. Цяла държава са готови да положат в краката ѝ, заедно с пътната мрежа, телекомуникациите и транспорта. Такива са си те. Падат си малко влюбчиви. Много са романтични. И лоша дума не дават да се изрече за Банката. За което специално са намекнали на репортерките. Макар, репортерките да си знаят и от едно намигване разбират какво трябва и какво не трябва да се приказва. Нали затова са репортерки.
А и Банката отвръща с взаимност, кокетно се усмихва като я пощипват и великодушно се прави, че не забелязва. Дори когато щипването се оказва в преносния смисъл. Широко сърце има тя за отбраните си клиенти. Обгрижва Строителите на съвременна България, както никой друг. Черпи ги, интересува се от какво имат нужда, угажда им на желанията, задоволява им капризите. А известно е, сегашните Строители са особено капризни.
При такива взаимни възвишени чувства, няма как, Банката започва да се държи като примадона, дразни се, ако не ѝ обръщат достатъчно внимание. Смей само да ѝ кажеш, че пее фалшиво, или само да намекнеш, че телесата ѝ вече изпълват цялата сцена, като не остава място не само за останалите артисти, ами даже за оркестъра.
Апашите много добре ги чактисвали тези финансови тънкости. И достатъчно било шефът да прочете домовата книга, за да схванел, че операцията си заслужавала. При толкова много Строители, врекли се във вярност на Банката, нямало начин трезорът да не пращи от пачки.
С това заключение след задълбочения анализ бил даден ход на операцията по превземането на трезора.
Апашите не странели от новостите в бранша, но все пак си били традиционалисти. Вярно, банка можела вече да бъде обрана само с един компютър, но друго си било ръка да пипне. Затова се спрели на най-тривиалното решение – старомодно, или не – тунел ще се копае тука!
И работата започнала с усилени темпове. Договорили се с копачите на метрото да отскочат до село Грънци, те пък за улеснение взели, че домъкнали със себе си един японски звяр и докато възложителите щракнали с пръсти, изкопали тунел от единия край на селото чак до Банката. Като си свършим нашата си работа, гордо си казвали Апашите, ще оставим на тукашните данъкоплатци готова линия за метрото. С което несъмнено искали да изтъкнат социалния характер на тяхната мисия. И с удоволствие биха останали анонимни в това добро дело, като джентълменски отстъпят славата на тесните специалисти, профилирани в рязането на ленти.
Настъпил денят Х.
Апашите нахлузили маските, проверили дали са на място пистолетите, пристегнали ремъците на раниците с димките и тротила, нахвърляли празните чували в джипките и подкарали по прясно изкопания тунел. Отзад на кортежа, за по-сигурно се возела най-важната фигура от този етап на операцията – касоразбивачът, за който легендите разказвали, че отварял ключалки само като ги погледне.
Щом стигнали под банката, оставала им една стена да сринат, опраскали я без да се наложи тротил да използват и изтикали напред факира-касоразбивач. Всъщност, той каси не разбивал, а само ги отварял. Извадил докторски слушалки, шътнал на останалите да не дишат и за нула време поставил диагнозата на ключалките. След туй наредил на всички да се обърнат с гръб, то си било ритуал в тази рядка професия, после казал – Готово! И тежката врата на трезора почнала бавно да се отваря. Докато накрая се разтворила цялата.
Изненадата била пълна!
Следва – Второ действие – „Строители на съвременна България”
(Епизод от книгата „Къде го село Грънци?”. При възникнал сериозен библиофилски интерес, най-лесно ще се справите тук: https://www.drago.info/index.php/porachka/ )
Снимка: Йордан Йорданов Дълес
Последни коментари